#1: Обективната оценка върху периода 1944-1989г. трябва да бъде правена от професионални историци, с емоционална дистанция. Този период не трябва да се използва за политически капитал днес, независимо от политическата ориентация.

#2: Децата не бива да бъдат съдени за делата на техните родители и предци, а само по собствените им действия.  Всеки има право на свободен избор и носи отговорност единствено за своите виждания.

#3: Левите политически партии трябва да се въздържат от носталгия по периода 1944-1989 г., обявен за престъпен през 2000 г., а десните политически партии – от “лова на вещици” от Държавна сигурност и социалистическото минало.

#4:  Времето, което политиците и журналистите отделят на полемика за социализма и неговите последствия, е изгубен ресурс за разглеждане на най-належащи проблеми, например в образованието, здравеопазването, съдебната система, демографската криза в България и други.

#5: Емигриралите българи са кръвният данък на прехода и същевременно, най-големият външен инвеститор за страната. Нуждаем се от ефективна стратегия, ако не за завръщане в държавата, поне за тяхната интеграция. Това ще допринесе и за справяне с проблема, често дефиниран като “изтичане на мозъци”.

#6: Най-тежката участ за един народ е вътрешната омраза и разделение. Едно цяло поколение – поколението на Милениалите, е израснало без спомен от социалистическия режим в България. И макар да е нужно да помним миналото, е дошъл моментът да се помирим с него и да бъдем отново обединен около бъдещи цели народ.