Изображение: iStock/Getty Images

Въведение

Във всяка държава основният движещ фактор за социално, икономическо и политическо развитие е нейното население, затова една демографска криза е способна да унищожи всякакъв потенциал за по-добро бъдеще на едно общество. За съжаление, свидетели сме на такава криза в България от десетилетия и нейните ефекти стават все по-осезаеми с всяка изминала година.

В процентно отношение населението на България намалява с едни от най-бързите и застрашаващи темпове в Европа, според OOH. През 1989 година е било близо 9 милиона, а в началото на 2018 година – малко над 7 милиона. При запазване на такава тенденция  населението на България през 2050 г. се очаква да е около 5,5 милиона и през 2100 г. около 3,8 милиона, според данни на ООН. Картината става още по-мрачна, ако отчетем факта, че мнозина от тези 7 милиона всъщност не живеят в България и работят или учат в чужбина – което означава, че реално пребиваващото население на територията на страната е доста по-малко. Тоест, когато се говори за население, по-скоро става въпрос за издадени лични карти на български граждани. Липсва точна статистика на напусналите страната, но по различни косвени изчисления, те са около 2,5-3 млн души от началото на прехода. Има стряскащи косвени данни от битовото електропотребление. В един от големите областни центрове – Стара Загора, например, 40% от електромерите  са  без отчетена  консумация.

Причини за кризата

Причините за този демографски срив са многобройни. На първо място, след началото на промените и икономическата криза през 1990-те години, започна първото масово напускане на страната и около 1 милион са напусналите до 2005, предимно в търсене на по-добър и стабилен живот. Много от тези хора търсеха по-добро кариерно развитие в държави с върховенство на закона и ниско равнище на престъпност и корупция спрямо огромните мащаби в България, както и с по-добри и адекватни социални политики.

На второ място, говорейки за социални политики, влошаващото се качество на здравеопазването, образованието, липсата на перспектива и целенасочена семейна политика от страна на държавата, сериозно намали раждаемостта. По този начин тези, които останаха в страната, започнаха да имат все по-малко деца и естетсвеният прираст чувствително намаля до около 6 промила.

На трето място, след влизането на България в Европейския съюз през 2007 година, гражданите на България получиха възможност чрез улеснен достъп да работят и учат в чужбина и мнозина предпочетоха да напуснат страната – за по-добра професионална и академична реализация. В резултат бе даден допълнителен тласък и населението спадна от 7,5 милиона през 2007 до 7 милиона десетилетие по-късно.

Нужно е да се отбележи, че демографската криза в България не се изразява само в хора, напускащи страната, но и с висока смъртност на населението. Cпоред БАН, България има най-висока такава сред другите членки на Европейския съюз и през последните 20 години се движи в рамките на 14-15 промила в сравнение със средната за ЕС, която е в рамките на 10 промила (за членовете от Източна Европа е 12 промила). България уверено държи първото място по смъртност в Европейския съюз и е с водещи позиции в класациите за страните с най-бързо намаляващо население, според БАН. OOH пpeдвиждa до края на века населението ни дa нaмaлee c цeли 52,4 нa cтo. Πpeз 1950 г. тo e билo 7,25 милиoнa, в края на 1980-те – почти 9 милиона дyши, пpeз 2015 г. ce cвивa дo 7,15 млн. дyши, a зa 2100 г. ce пpeдвиждa дa ce бъде наполовина.

Ефекти от кризата

На първо място, демографската криза има пагубно влияние върху нашето икономическо развитие. В страната ще има все по-малко работна ръка и съответно, икономическият ѝ потенциал ще остане на ниско ниво, с тенденция понижаване. Много от по-квалифицираните кадри напускат страната и по такъв начин тя се лишава от основния двигател на производство и услуги с висока добавена стойност и конкурентноспособност, което пък от своя страна допълнително задълбочава негативните процеси. В съвременната глобална и взаимосвързана икономика, чуждите инвеститори са абсолютно наясно с тези факти и техните предочитания за инвестиции се спират на други държави, лишавайки ни от полезен и важен ресурс за откриване на работни места и развитие на икономиката.

Също така, възрастовата структура на населението ще се променя драстично водейки до все повече хора, напускащи работна възраст, като същевременно остават все по-малко млади кадри, които да ги заместват на пазара на труда и да ги издържат. Следователно, все по-голяма социална и икономическа тежест ще трябва да бъде понесена от все по-малък брой хора. Това неизбежно ще доведе до отрицателни ефекти върху социално-осигурителната и пенсионната системи, които най-общо казано се базират на континентално-европейският модел – работещото поколение днес издържа поколението, което се е пенсионирало преди. Всичко това в съвкупност задълбочава отрицателната демографска спирала на страната.

Потенциални мерки за решения за изход от кризата

На базата на гореизложеното могат да се очертаят основните приоритети за борба с демографската криза.

В изключително важен елемент тряба да се превърнат мерките за увеличаване на естествения прираст на населението (2/3 тежест за обезлюдяване на страната). Наложителни са мерки за насърчаване на раждаемостта, както и подобряване на здравеопазването като ключов фактор за решаването на проблема с естествения прираст, като приоритетен за демографските проблеми.

Привличане с подходяща стратегия на българските граждани от чужбина (1/3 от обезлюдяване на страната) е второто основно направление, което би допринесло за намаляване на демографските проблеми на България.

Тези приоритетни мерки биха били възможни единствено и само в съчетание с комплекс от допълнителни социални, икономически и политичекси действия за подобряване на стандарта и качеството на живот у нас, като и съответните регулаторни промени за намаляване или премахване на голяма част от причините, обуславящи неблагоприятните демографски тенденции.

Краят на прехода не е илюзия, а поредица от стратегии, нужни за развиване на пълноценни бъдещи поколения. Ако демографската криза е ключов елемент в такава стратегическа рамка, България има бъдеще след прехода.

Aвтор: Христо Бошнаков
Email: hristo.boshnakov@sciencespo.fr
2018 Милениум Клуб България

ЛИТЕРАТУРА:

• Цели, приоритети и политики за изпълнение на стратегията за демографско развитие на Република България, Доклад на БАН, разработен по поръчка на заместник-министър председателя и министър на труда и социалната политика на Република България, София, 2015;
• Демографската криза в България – рискове и последици, Risk Management Lab , Нов Български университет, януари, 2014;
• World Population Prospects 2017, UNITED NATIONS, DESA / POPULATION DIVISION;
• Население и демографски прогнози, НСИ, 2017;
• Демографската катастрофа на България: кой беше „за”?, Мирослав Попов, a-specto, 2016.