Снимка: AFP/ Getty images

Или за ползите на  “най-малкия общ знаменател”

Историята показва, че растежът на икономиката и модернизацията на обществото обикновено води както до и по-развита “демокрация”, така и до устойчиви “правова” и  “социална” държава. В същото време, българският “преход” може да се възприеме като неизпълнение на очакванията на мнозина за бързо материално сближаване с „развитите“ европейски икономики. Този сравнителен неуспех се проявява в българското ежедневие чрез високите нива на  бедност, престъпност, корупция, емиграция. България няма свой национален (стратегически, дългосрочен, надпартиен, над-идеологически) идеал вече 11 години, след постигането на последния такъв – влизането ни в ЕС, прието от повечето големи обществени групи към онзи момент. А тъй като “политиката е изкуството на постижимото и популярното”, нека за нов идеал да изберем “най-малкият общ знаменател”, обединяващ разнородното ни общество. Този идеал е продължителният, ускорен икономически растеж, докато България не достигне статут на “развита” държава, според класификацията на Световна банка (World Bank, 2018a). Както това го постигнаха близките ни исторически държави като Гърция, Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, балтийските държави (пак там).

България в момента е класифицирана като “средно-развита” страна, с брутен вътрешен доход (БВД) около 7500 долара на глава на населението. Това е на около 5000 долара разстояние от  групата на “развитите” държави, където се намират гореизброените подобни (но не еднакви) нации (пак там). Още по-назад се позиционираме в сравнение с исторически различните, но също доскоро “догонващи” (след 1950 година), като Италия, Финландия, Португалия, Испания, Ирландия. Рязкото раздалечаване само за по-малко от 30 години между нас и, например, Полша – с която през 1989 имахме подобно ниво на развитие на глава на населението (графика 2), е забележително. Анализ заслужава и изоставането ни в икономически план спрямо Гърция от края на 1960те (графика 1).

Графика 1 и 2: Българското изоставане от прежни подобните ни исторически и “институционално” Гърция (до 1950) и Полша (до 1989). Данни: Maddison Project Database, 2018.

Какви са ползите от икономическото развитие?

Симптомите на тази наша материална изостаналост са много и видими всекидневно. Често те са взаимно-засилващи се, и се изразяват в слабостите на и неуспеха в търсенето на следните „придобивки“, присъщи на „развитите нации“: 

А/ Установяване на стабилна “демокрация” 

Избирането на властимащите от всички пълнолетни граждани (демокрация) исторически често следва развитието, тоест процесите на индустриализация и урбанизация. Последващото ги материално обезпечаване често може да служи за основа на политическата свобода но, разбира се, не е достатъчно за акта на демократизацията по само себе си. Исторически погледнато, материалното догонване често е пречка пред завръщането към диктатура (Przeworski et al., 2000).

→ Примери за това са повечето западни държави, които първо се индустриализират и урбанизират от 19ти век насам, а след това се “демократизират” между 1920те и 1980те години (примери са САЩ, Франция, Великобритания, Германия, Швейцария и т.н.) за всички свои граждани.

→ Други (скорошни и донякъде близки) примери за установяване на демокрации след бурен растеж са и Португалия, Испания, Гърция, Южна Корея, и Тайван. След бърз растеж през 1950-60-те години, тези държави се “демократизираха” между 1974 и 1992 година (Polity IV, 2012).

Б/ Установяването на силни правови държави („либерална“ демокрация)

Това обикновено се изразява в установяването на системи от правила („институции“), които важат за всички: като например върховенството на закона, съдебната и медийна независимост, и конкретни мерки за рязкото намаляване на корупцията. Такива трайни рамки често служат на вече проспериращи нации. Там личностите са овластени от материалният прогрес, който индустриализацията и урбанизацията са създали (поява на „средна класа“) (Lipset, 1959).

→ Примери: споменатото развитие и демократизация и в източна Азия, и Южна Европа след 1950 година; а след 1990- Източна Европа. Промяната на индивидуалното, но и на колективното държание, което идва с хоризонталното разпространени на реалната власт   чрез материалното развитие, е видно от скорошните примери на масови протести срещу усещането за корупция. Те доведоха до оставки или загубване на дългогодишна власт-  а не до безнаказани репресии, както често се случва в много от по-бедните държави – в новопроспериращите Словакия, Румъния, Корея, Малта, Малайзия.

В/ Завършването и самоиздържането на устойчива “социална държава”

Тя се дефинира като достъпно здравеопазване, образование, гарантирани пенсии, и други социални плащания. Този политически “пакет” всъщност се оформя по време на т.нар. “златен период” на растеж и развитие (1950-1973) на индустриализираните държави. За сравнение, близо 23% процента от българите през 2016 са под определения от самите нас “праг на бедността”, като проблемът е видим и по време на целия период на прехода (World Bank, 2018b).

→ Примери: следвоенните западноевропейски държави, Канада, Австралия, Нова Зеландия, скандинавските нации, Южна Европа.

Г/ Намаляване на престъпността, устойчиво финансиране на отбраната, стабилни външни отношения

С урбанизацията и индустриализацията на обществата всъщност се забелязва и трайно намаляване на нивата на престъпност на глава от населението (The Economist, 2013). Като добавка – отбраната е, разбира се, по-лесна, когато материалното благополучие на икономиката може да осигури бюджетен ресурс за задоволително въоръжение. Друга забелязана устойчва тенденция е, че модерните демократични държави много рядко воюват открито помежду си (Doyle, 1986); тоест, икономическото развитие на страната и региона може да попречи на бъдещи конфликти, чрез засилване на демократичните отговорности на управляващите (виж точка а/ и б/).

Д/ Забавяне на демографската криза и емиграцията

България е заплашена от това “да застарее преди да забогатее” (World Bank, 2015: страница 14). Пикът на раждаемост се забелязва още през 1920-те години – около едно поколение преди форсираната индустриализация и урбанизация (Ivanov and Tooze, 2007). От данни на ООН е видно, че спадът на раждаемостта до възпроизводителния минимум (около 2 деца на майка) се случва още в средата на 1960те (United Nations Population Division, 2017). Поддържането му около това равнище в следващите години може да се обясни с високата заетост и затворените граници, както и с повишаването на стандарта на здравеопазване и,  съответно, средната продължителност на живота. След 1989 г. тази раждаемост спада до под 1.23 на майка, в рамките на само 6 години (пак там).

Причината? До голяма степен, нашата икономическа неразвитост спрямо “развита” Европа  в началото на 1990те породи настоящите темпове на икономическа емиграция, която доведе до още по-ниска раждаемост и монотонно намаляване на трудоспособното население от средата на 90-те насам. Порочната спирала на т.нар. “изтичането на мозъци”, заради икономическата изостаналост, трябва да е водещата обществена тема в съвременна България. Актуален проблем пред българските фирми е недостига на квалифицирана работна ръка (БНТ, 2017). По най-нова информация на Евростат, през 2017 г. около 13% от работоспособното население на България живее в друга страна от Европейския съюз (Eurostat, 2018). Това число изключва популярни за българските емигранти дестинации като САЩ, Канада, Австралия.  В резултат на това, преди броени седмици населението на България официално падна под 7 милиона души, факт отдавна прогнозиран от ООН (ДарикНюз, 2018). По-слабото материално развитие спрямо държавите от Западна и Южна Европа коства 1 850 000  българи за последните 30 години, 1986-2016; от тях емигрантите са 1.1 милиона, тоест, има 750 000 “неродени” българи, прикрити под евфемизма “отрицателен естествен прираст” (Open Society Institute- Sofia, 2017). Всички тези данни са обществено достъпни, базирани на работата на Националния статистически институт.

Примери от други нации: спадът на раждаемостта– и последващото застаряване на нацията и спад на трудоспособното население– е универсален процес, присъщ на вече “развитите” нации (“демографски преход“). Той вече е наблюдаван в западна и южна Европа, по време на бързото следвоенно развитие, наред с урбанизацията и плавно увеличаващата се имиграция. Същото се случва и в Япония и Южна Корея в развитието им до началото 1990-те. Въпреки това, някои изследвания установяват, че раждаемостта се стабилизира след достигане на високо равнище на развитие (Myrskylä et al., 2013). Но успеха на този демографски преход се дължи на увеличаването на качеството на образование, което икономически компенсира намаляването на прираста на населението. За сравнение, българското средно образование е зад, например, полското по качество и резултати, според изследването Programme for International Student Assessment (PISA) (PISA, 2015).

Редица държави класифицирани като “средно развити”, като Китай например, имат: намаляваща раждаемост от 1970те (преди държавната намеса в това), и след това – раждаемост около 2 деца на майка от началото на 90-те. При тях през 2015 беше отбелязан пикът на трудоспособното население като част от общото.

В заключение, разбира се, икономическото развитие не предполага автоматично постигане на тези желани социални фактори. Но то може да осигури материалната основа за политически мобилизации и формулиране на политики за постигане на тези обществени успехи. Бързо-развиващата се Полша, например,в момента компенсира собствената емиграция към Западна Европа с труда на до 2 милиона украински имигранти(Bloomberg, 2018).

Защо икономическото развитие е консенсусният “най-малък общ знаменател” на нашето разнородно общество?

Демографската криза е само един от многото доводи за това колко ни е нужно материалното доближаване до развитите европейски държави. Състоянието на една общност може да се измери доста лесно – с броя на членовете ѝ, както и тяхното благополучие. Това е надпартиен, над-идеологически довод, срещу когото малцина могат да възразят. Спадът на населението, коментиран по-горе, може да бъде смислово допълнен с нашето място в “Световният доклад по щастието” за 2018, където България заема 101-ва позиция от 156 нации (Helliwell et al., 2018).

Всички обществени групи са потенциални печеливши от възможния растеж, включително и установената политическа класа. Дългосрочните последствия на растежа ще създадат нови гласоподаватели, нова популярност и легитимност, нови и по-способни партийни членове, нови бюджетни средства за отпускане. Растежът е ключов и за бизнеса (чрез допълнителни пазари), и за трудонаетите (нарастващи доходи). “Догонването” на развитите държави ще улесни приемането на евро валутата, един от приоритетие на редица български правителства. Също така, капиталовите и фондовите инвестиции на чуждестранни институционални инвеститори ще бъде по-лесно заради настоящите правила на Европейската комисия, и следенето на индекса MSCI от световните пазари.

Икономическото развитие не е желателно само заради сравнителната изостаналост с подобните ни държави, и политическата популярност на материалния прогрес като обществена кауза “най-малък общ знаменател”. Растежът ни е нужен, за да подкрепим редица други обществени постижения, както е видно от анализа по-горе. Тези (и “десни”, и “леви”) придобивки водят до по-силна демокрация и институции, установено върховенство на закона, и повече възможност за прилагане на “социални” политики. Развитието може да забави демографско-емигрантската криза. Няма друга реална, обединителна, надпартийна, национална цел, освен въпросното икономическо “догонване”.

В заключение, нека да сложим “Края на Прехода” точно както е неформално дефиниран от обществото – достигане на “западния” жизнен стандарт. Нека да се съсредоточим върху този най-наболял, най-голям проблем; това ще осмисли и намали чувството за криза и пропуснати ползи, идващо от разочарованието на високите очаквания от прехода. Чрез този растеж ще сбъднем и това, което беше записано (в началото на  прехода) в Конституцията на Третата българска република:

“Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,

(…) 

прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази Конституция“ (Конституция на Република България, 1991).

Aвтор: Огнян Желязков
Email: ognyan.zhelyazkov@gmail.com
2018 Милениум Клуб България

ЛИТЕРАТУРА:

• БНТ, 2017. Липсата на квалифицирана работна ръка е проблем номер 1 на българския бизнес.
• Българска национална телевизия, 15 ноември 2017. Достъпно на: http://news.bnt.bg/bg/a/lipsata-na-kvalifitsirana-rabotna-rka-e-problem-nomer-1-na-blgarskiya-biznes . [Прегледано на 22 юли 2018].
• ДарикНюз, 2018. ООН отчете: Българите вече са под 7 милиона. Достъпно на: https://dariknews.bg/novini/bylgariia/oon-otchete-bylgarite-veche-sa-pod-7-miliona-2108025 . [Прегледано на 22 юли 2018].
• Конституция на Република България, 1991. Държавен вестник. Достъпно на: http://www.parliament.bg/bg/const  .  [Прегледано на 22 юли 2018].
• Bloomberg, 2018. Lure of Polish Riches Leaves Ukraine Bereft of Workers. Bloomberg LP US. Достъпно на: https://www.bloomberg.com/news/articles/2018-02-19/lure-of-polish-riches-leaves-ukraine-bereft-of-workers .  [Прегледано на 22 юли 2018].
• Doyle, M.W., 1986. Liberalism and world politics. American political science review, 80(4), pp.1151-1169.
• The Economist, 2013. Why is crime falling? (24 July 2013). The Economist Group. Достъпно на: https://www.economist.com/the-economist-explains/2013/07/23/why-is-crime-falling . [Прегледано на 22 юли 2018].
• Eurostat, 2018. 4% of EU citizens of working age live in another EU Member State. Достъпно на: http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/8926076/3-28052018-AP-EN.pdf/48c473e8-c2c1-4942-b2a4-5761edacda37  . [Прегледано на 22 юли 2018].
• Helliwell, J., Layard, R., & Sachs, J., 2018. World Happiness Report 2018. New York: Sustainable Development Solutions Network. Достъпно на: http://worldhappiness.report/ed/2018/ .  [Прегледано на 22 юли 2018].
• Ivanov, M. and Tooze, A., 2007. Convergence or decline on Europe’s southeastern periphery? Agriculture, population, and GNP in Bulgaria, 1892–1945. The Journal of Economic History, 67(3), pp.672-703.
• Lipset, S.M., 1959. Some social requisites of democracy: Economic development and political legitimacy. American political science review, 53(1), pp.69-105.
• Maddison Project Database, Rebasing ‘Maddison’: new income comparisons and the shape of long-run economic development, Maddison Project Working paper 10. Достъпно на: https://www.rug.nl/ggdc/historicaldevelopment/maddison/releases/maddison-project-database-2018 . [Прегледано на 22 юли 2018].
• Myrskylä, M., Goldstein, J.R. and Cheng, Y.H.A., 2013. New cohort fertility forecasts for the developed world: Rises, falls, and reversals. Population and Development Review, 39(1), pp.31-56.
• Open Society Institute – Sofia, 2017. Тенденции в българската миграция. Достъпно на: http://osi.bg/?cy=10&lang=1&program=1&action=2&news_id=750 . [Прегледано на 22 юли 2018].
• PISA, 2015. Compare your country. Organisation for Economic Co-operation and Development. Достъпно на: http://www.compareyourcountry.org/pisa/country/BGR?lg=en . [Прегледано на 22 юли 2018].
• Polity, IV., 2012. Polity IV project: Political regime characteristics and transitions, 1800-2012. Center for Systemic Peace. Достъпно на: http://www.systemicpeace.org/polity/polity4.htm . [Прегледано на 22 юли 2018].
• Przeworski, A., Alvarez, M.E., Cheibub, J.A. and Limongi, F., 2000. Democracy and development: political institutions and well-being in the world, 1950-1990 (Vol. 3). Cambridge University Press.
• United Nations Population Division, 2017. World Population Prospects: 2017 Revision. Достъпно на: https://data.worldbank.org/indicator/SP.DYN.TFRT.IN?locations=BG  . [Прегледано на 22 юли 2018].
• World Bank, 2018a.  World Bank Country and Lending groups. World Bank Group. Достъпно на:   https://datahelpdesk.worldbank.org/knowledgebase/articles/906519-world-bank-country-and-lending-groups . [Прегледано на 22 юли 2018].
• World Bank, 2018b. Data are compiled from official government sources or are computed by World Bank staff using national ( i.e. country–specific ) poverty lines. Global Poverty Working Group,  World Development Indicators. World Bank, Washington, DC. Достъпно на: https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.NAHC?locations=BG . [Прегледано на 22 юли 2018].
• World Bank Group, 2015. Bulgaria’s Potential for Sustainable Growth and Shared Prosperity : Systematic Country Diagnostic. Systematic Country Diagnostic;. World Bank, Washington, DC. Достъпно на:  https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/23116  . [Прегледано на 22 юли 2018].