БВП хронология 1944-2018

Снимка: bundesfinanzministerium.de

Как се развихме спрямо Унгария и Германия

Вървейки към окончателно затваряне на страницата “Преход” от нашата история и поглед към бъдещите стратегии за развитие, се изисква обективна оценка и анализ както на социалистическия период, така и събитията след него.

Настоящият материал има за цел да съпостави промените в икономически аспект през последните малко повече от 70 години в България, с тези в Германия – една от силно развитите икономически сили, както и в Унгария – страна със сходни на нашите характеристики.

Разбира се, икономическото развитие е пряко обвързано със социалните и политическите промени. Затова е приложен коментар на някои ключови събития в България, довели до съответните икономически резултати.

Период на социализъм (1944-1989 година)

В исторически план, 9-ти септември 1944 година се приема за начало на социалистическия режим в България. Процентното влияние над България след войната е било определено да представлява 75% за Съветския Съюз и 25% за Великобритания ([2], [6]). Следват няколко години, изпълнени с административни и институционални промени, имащи цел да затвърдят промяната на всички нива. Обявената линия на развитие към „по-демократично“ управление се различава от ефективните мерки, приложени още тогава, за да бъде потушено всякакво противопоставяне. Примери за тоталитарния характер на новия режим са показните чистки, които се извършват във всички слоеве на властта и „трудово-възпитателните“ лагери, създанени за противниците на новото управление.

Подобно е положението и в Унгария ([9], [10]), като сателит на Съветския Съюз, където властта нанася значителни поражения по тези, които изказват мнение против промените. По това време Унгария, както и сега, е имала по-голямо население от нашето, разпределено върху по-малка площ. Въпросните разлики обаче са в статистически рамки, позволяващи сравнение с България като “сходно развита” икономика.

На 5-ти март 1953 година умира Йосиф Сталин и ефектът е незабавен. Неговите политически наследници, начело с Никита Хрушчов, които поемат контрол в комунистическата партия на Съветския Съюз, ще диктуват доста от ключовите събития и в останалите държави от Източния блок. В България това довежда до отстраняване на Вълко Червенков, наследил поста на първи секретар на ЦК на БКП след смъртта на Георги Димитров. Именно чрез влиянието на Хрушчов, през 1956 година Тодор Живков се утвърждава като партиен лидер, а през 1962 година официално поема и поста министър-председател.

60-те и 70-те години на века на пръв поглед могат да бъдат определени по-скоро като спокойни и стабилни, тъй като това е период, в който Живков умело, в резултат на добрите си отношения с всички съветски лидери, запазва властта. Именно поради предаността си, България е облагодетелствана икономически чрез инвестиции от Съветския съюз в редица отрасли ([6]).

Ситуацията в Унгария след смъртта на Сталин обаче е доста по-драматична и следването на десталинизацията там довежда до няколко смени на премиерския пост, а през 1956 година с цената на много цивилни жертви е потушен революционен бунт ([10]). В следващите години Унгария се развива по начин, който впоследствие ѝ отрежда място сред най-стабилните финансово страни от социалистическия регион. Реформата, направена в икономическия сектор през 1968 година, т.нар. “Нов Икономически Механизъм”, дава основата за добрия икономически климат ([9], [10]).

Всяка една от графиките в тази статия показва сравнението между сходно движещите се през годините икономики на България и Унгария с една от най-силните – немската. Брутният вътрешен продукт (БВП) е изчислен в американски долар от 2011 година. Информацията за някои от ранните години на България и Унгария липсват.

Графика 1 – показваща реален БВП на глава от населението за трите страни в периода 1944-1989 година.

Икономическата криза, която настъпва на световно ниво в края на 70-те години, се усеща не само в България, а и в целия социалистически блок през 80-те години. Такава рецесия понижава БВП на всяка страна и това ясно може да се види от Графика 1. На 9-ти Ноември 1989 г. е разрушена Берлинската стена, а ден по-късно е потвърдена оставката на Тодор Живков на ноемврийския пленум на ЦК на БКП, която той принудително подава, с което  слага началото на българския преход.

Последвалите тежки години за българската икономика и държавност, са акцент на анализите в кампанията „Краят на прехода“. Завоят към “демократично” управление и до днес буди доста несигурност в своята ефективност. Промените от планова към пазарна икономика, базирана на частна собственост, свободата на словото и многопартийната система носят много надежди, но как реализацията у нас повлиява на БВП? Анализът по-долу показва икономическите резултати. 

Началото на прехода и 90-те години

Първите избори след приключването на социализма са спечелени от познатата структура на БКП, преименувана на Българска Социалистическа Партия. За пръв път от близо половин век тя среща реална конкуренция от опозиционните организации, в лицето на СДС. Решено е да се изработи нова конституция, която да представя промененото лице на българската държава и насоката ѝ на развитие. Недоволството на обществото в тези първи години на демокрация е явно ([1], [3]), а кризата в политически, икономически и социален план довежда до загуба на доверието в правителството за пореден път ([12]).

България влиза в хиперинфлация в началото на 1997 година, а през пролетта предсрочни избори определят Обединените Демократични Сили (СДС, Демократична Партия, БЗНС, БСДП) като най-желаната партия. Задълбочените икономически проблеми на страната принуждават тогавашните управляващи, начело с Иван Костов – лидер на СДС, да въведат валутен борд, с което да стабилизират финансовата система. Коренните промени, които са направени, имат за цел да следват модела на развитите икономики от Западна Европа, като този 4-годишен мандат води ясна политика на раздържавяване на собствеността.

Ситуацията в Унгария през тези години е сходна с тази в България, като Демократичната и Социалистическата партия се сменят една с друга на всеки следващ мандат. Икономиката на страната обаче е доста по-стабилна и въпреки рецесията, която настъпва там в началото на 90-те година, унгарският БВП на глава от населението започва да става все по-висок в сравнение с българския, както ясно може да се види от Графика 2.

Графика 2 – показваща реален БВП на глава от населението за трите страни в периода 1990-2016 година.

От началото на новия век до днес

През 2001 година властта е поета от НДСВ (Национално Движение Симеон Втори), оглавявано от последния представител на българската монархия – Симеон Сакскобурготски. За да се осигури максимално мнозинство с цел активни реформи, ДПС и “Новото време” влизат в роля на коалиционен партньор за съставяне на правителство, което изкарва пълен мандат до 2005 година. През тези 4 години България става пълноправен член на НАТО и постига прогрес по голямата стратегическа цел – присъединяване към Европейския Съюз. Въпреки тези действия, големи корупционни скандали съпътстват управлението и водят до масово оттегляне от доверието към управляващата партия ([13]).

Изборите през 2005 година не представят явен победител, което води до създаването на т.нар. „Тройна Коалиция“ – съставенa от Коалиция за България, НДСВ и ДПС, а премиер е лидерът на БСП Сергей Станишев. По време на това управление страната се присъединява към Европейския Съюз – на 1 януари 2007 година. Обществената подкрепа спада драстично, заради поредните порции неизпълнени обещания и закъснели реформи, например в сферата на образованието, довели до масирани стачни вълни ([14]). В процеса на достигане на рекордно ниско обществено доверие в политическите сили, на хоризонта се появява нов проект – партия ГЕРБ (Граждани за Европейско Развитие на България), която управлява с малки прекъсвания до днес.

В същото време, Унгария се присъединява към НАТО още през 1999 година, а през 2004 година става пълноправен член на Европейския Съюз. Сходен тип корупционни скандали се появяват и там, но линията на конвергенция спрямо немската икономика показва значително по-стабилна унгарска такава в сравнение с нашата в тези години (Графика 3).

Графика 3 – показваща статистика за конвергенция между трите икономики в периода 1944-2016 година.

Графиката дава информация относно това какъв процент от германския БВП на глава от населението е българския или унгарския БВП на глава от населението.

Тези резултати недвусмислено показват и влиянието, предизвикано от световната икономическа криза през 2007 година. Тя засяга много по-сериозно доста по-добре развитата икономика на Германия, от чиито мащаби зависят значително повече инвестиции в сферите на строителство, производство и търговия. В България тази криза бе усетена с около 2-3 години закъснение ([15]).

 

Графика 4 – показваща реален БВП на глава от населението за трите страни в периода 1944-2016 година. 

Днес в Унгария Виктор Орбан и неговата национално-консервативна партия –„Фидес“ управляват за трети пореден мандат от 2010 година и зададоха някои нови посоки на поведение на международната сцена, например твърдата политика на тема миграция от Близкия изток ([11]).

У нас от 2009 година насам ГЕРБ оглавява българското правителство три пъти, включително и текущото, като не изпълнява докрай и двата си мандата досега. Тази несигурност доведе до встъпването на три служебни правителства в рамките на 4 години – събития, несъмнено носещи финансова и икономическа нестабилност.

ГЕРБ, в коалиция с Обединени Патриоти, застанаха начело на държавата през пролетта на 2017 година. Вече една година управляващите, според проучвания и мнения, продължават да бъдат замесени в скандали, свързани с обществени поръчки, корупция, некачествено усвояване на европейски средства и потискане на свободата на словото. Тези базови за демократичната структура направления са измерител за неутрален анализ на политическата реалност у нас.

От икономическа позиция, съпоставката на БВП на глава от населението с Германия и Унгария еднозначно показва, че дори и фокусът на сравнение да е спрямо държава от сходен ранг на историческо и политическо развитие, преходът у нас оставя по-тежко наследство за идващите поколения.

Пътят напред е ясен – стратегически приоритети за развитие, които да бъдат спазвани от всяко правителство, за да “стигнем” държави като Унгария, с поглед към силно развитите икономики, например гореспоменатата – Германия.

Aвтор: Николай Райков
Email: raikof.n@gmail.com
2018 Милениум Клуб България

Литература:

  1. Dimitrov, Vesselin (2001) Bulgaria – the uneven transition. Postcommunist states and nations;  ISBN 978-0-415-26729-8
  2. Dimitrov, Vesselin (2007) Stalin’s Cold War: Soviet foreign policy, democracy and communism in Bulgaria, 1941-48. Global conflict and security since 1945. Palgrave Macmillan, Basingstoke; New York. ISBN 978-0-230-52138-4
  3. Bulgaria in a Time of Change: Economic and Political Dimensions. Editor Diana Zloch-Christy. Brookfield, Vt: Avebury, 1996.
  4. Popivanov, Boris – Images of the Left in Bulgaria. ISBN 978-3-838-26717-3
  5. Spirova, M. – Political Parties in Post-Communist Societies: Formation, Persistence, and Change. ISBN 978-0-230-60566-4
  6. Bell, John D. (1986) The Bulgarian Communist Party From Blagoev To Zhivkov. Histories of Ruling Communist Parties. Stanford, Calif.: Hoover Institution Press. ISBN 0817982027
  7.  Bolt, Jutta, Robert Inklaar, Herman de Jong and Jan Luiten van Zanden (2018), “Rebasing ‘Maddison’: new income comparisons and the shape of long-run economic development”, Maddison Project – Maddison Project Database, version 2018. Working paper 10. https://www.rug.nl/ggdc/historicaldevelopment/maddison/releases/maddison-project-database-2018 [last access: 15-July-2018]
  8. Feenstra, Robert C., Robert Inklaar and Marcel P. Timmer (2015), The Next Generation of the Penn World Table. American Economic Review, ISBN 105(10), 3150-3182, available for download at www.ggdc.net/pwt
  9. Иван Кръстев – Падането на Будапеща. В-к Капитал, 16 май 1994
  10. Калин Петров – Източноевропейски страни 1956–1989 г. – Полша, Унгария и Чехословакия. Bg-Istoria.com – Онлайн лекции по история. https://www.bg-istoria.com/2012/11/24-19561989.html  [last access: 15-July-2018]
  11. Мнения Daily – Мигрантите изместиха политическия мейнстрийм надясно. В-к Капитал, 2 юли 2018
  12. Екатерина Михайлова – Законът, преходът, какво се случи и какво да се прави?. Форум Образование и Общество – проф. Богдан Богданов. https://www.bogdanbogdanov.net/bg_forum.php?page=discussion_show&discID=125 [last access: 15-July-2018]
  13. Георги Ангелов и Димитър Чобанов (Институт за Пазарна Икономика) – Три години управление на НДСВ. Mediapool, 25 юни 2004. https://www.mediapool.bg/tri-godini-upravlenie-na-ndsv-news29590.html [last access: 15-July-2018]
  14. Мария Василева – Учителската стачка прераства в граждански протест. Mediapool, 24 октомври 2007. https://www.mediapool.bg/uchitelskata-stachka-prerastva-v-grazhdanski-protest-news133089.html [last access: 15-July-2018]
  15. Огнян Георгиев – България и кризата: Краят на светлото бъдеще.  В-к Капитал, 8 септември 2017. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/09/08/3038117_bulgariia_i_krizata_kraiat_na_svetloto_budeshte/  [last access: 15-July-2018]

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *