Забравените творци на българската историята
В 3 часа през нощта на 2-ри срещу 3-ти август 1925 г. пламъци обхващат дървената конструкция на покрития мост над река Осъм в град Ловеч. Това е мостът на Кольо Фичето, построен половин столетие по-рано и в тази нощ България безвъзвратно губи една архитектурна и историческа забележителност, дело на знаменития майстор. Причината е умишлен палеж, а извършителите остават неизвестни и до днес. Хипотезите за потенциалните мотиви и идентичност на престъпниците са няколко. Първата гласи, че местното население само изгаря моста с цел да се построи нов, който да е по-модерен и по-безопасен, тъй като старият вече бил в крайно лошо състояние. Втората теория почива на факта, че в тези бурни за България времена кипи конфликт между БКП и правителството на Александър Цанков. През 1923 г. избухва Септемврийското въстание, което е потушено с изключителна жестокост. В резултат БКП бива забранена и продължава да действа в нелегалност. През април 1925 г., само няколко месеца преди палежа на покрития мост, е извършен атентатът в църквата „Св. Неделя” от Военната организация на БКП, която си поставя за цел да ликвидира възможно най-голям брой фигури от военния и политическия елит на страната. На фона на тези кървави конфликти има съмнение, че престъплението в Ловеч може да е дело на леви терористични групи. Факт е, че историята така и не оставя доказателства, които твърдо да посочат конкретни виновници.
Началото
Малко известен факт е, че изграждането на покрити мостове в Ловеч е традиция с дълбоки корени, възникнала поне половин столетие преди Уста Кольо Фичето да построи емблематичния дървен мост. Този обичай е породен от уникалния градоустройствен план на града, чиято главна търговска улица се пресича от река Осъм. С времето надделява идеята да се построи не просто мост, свързващ двата срещуположни бряга, а конструкция, която да предостави естествено продължение на занаятчийския пазар. С други думи, идеята за създаването на покрит мост на това място не е дело на един единствен майстор, а проявление на народната изобретателност, търсеща решение на характерен за това населено място проблем.
Първият исторически извор, който описва развиващата се традиция, са пътеписите на французина Ами Буе, който посещава България през 1836-38 г. и пише за “покрит и украсен с дюкянчета камен мост” над река Осъм в Ловеч. Придошлите води на реката отнасят тази конструкция най-вероятно в годината 1848. През 1871 г. австро-унгарският учен и пътешественик Феликс Каниц описва друг вариант на такъв мост, който обаче му прави впечатление не толкова с оригиналния си вид, колкото с окаяното си състояние. Може би, неслучайно, тази постройка последвала съдбата на своя предшественик.
Мостът на Кольо Фичето
През 1874 г. Кольо Фичето построява своя покрит мост в Ловеч със средства предоставени от конака и помощ от местното население.Това е покритият мост, който най-дълбоко се запечатва в народната памет. Тази конструкция почивала на 5 каменни колони, които имали специални кухини с цел олекотяване на водния натиск при наводнения. Самият мост бил изцяло дървен като долната му част била от дъбов материал, а горната – от букова дървесина. Покривът бил обкован с ламарина. При строежа били използвани много малко железни гвоздеи, тъй като специално издялани клинове придържали здраво постройката.
Покритият мост на Колю Фичето – 1874 г. до 1925 г.
Само няколко месеца след като ловчанлии губят в пламъци своя архитектурен паметник, Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството обявява “конкурс за постройка на пътен мост с дюкени над река Осъм в град Ловеч”. Стойността на проекта е 5 000 000 лева. В идните години строежът върви бавно и, след като през февруари 1929 г. придошлата река отнася построеното до момента, се налага Министерството на благоустройството да се намеси, за да ускори работата. Първоначално предложеният проект е преразгледан и е взето решението да се прибегне до друг по-модерен вариант, дело на 28 годишния архитект Стефан Олеков.
Кой е Стефан Олеков?
Стефан Олеков е роден през 1903 година в Габрово. Завършва основното и средното си образование във Велико Търново и, подобно на много млади българи в днешно време, завършва висшето си образование в чужбина – град Рим. За разлика от днешната диаспорна реалност, обаче, младият архитект успява бързо да намери реализация в родината, свидетелство за икономическия напредък на страната ни по това време. Веднага след завършването си, Олеков постъпва на държавна работа към Министерството на благоустройството, където му възлагат и първия сериозен проект, а именно построяването на покрития мост в Ловеч.
С типичните за амбициозния млад човек ентусиазъм и енергичност, 28 годишният архитект влива свежест в работата по проекта. Строителството започва да се движи с бързи темпове и само в рамките на година са отлети новите основи и е поставено пътното платно. Мостът е официално завършен през май 1931 г.
Новият мост
Новата постройка е изградена от железобетон – нов и много устойчив материал, открит в началото на 20-ти век, а покривът ѝ е направен от армирано стъкло, което осигурява изобилие от дневна светлина във вътрешността на моста. Неговият модерен за онова време облик е изцяло бял и, както множество експерти поясняват, успява органично да свърже възрожденското архитектурно наследство на града, представено от къщите на квартал “Вароша”, със следосвобожденската архитектура на градската улица на другия бряг на реката. Тази мисъл за детайлите и желанието на архитект Олеков да запази статута на покрития мост като символ на града личат от кореспонденцията му с неговите началници в Министерството по време на строежа.
Покритият мост на Стефан Олеков – 1931 г.
В едно от писмата си от 1930 г. той споделя, че е започнал проучване на герба и емблемите на града, за да бъдат по-късно използвани при изработването на декоративните елементи, а в по-късна комуникация споменава, че външната и вътрешна мазилка, както и тротоарните мозайки, са избрани с оглед заобикалящата моста среда. Фактът, че мостът стои и до днес, вече почти 90 години след построяването му, е сам по себе си доказателство за неговата здравина, която е неизменно следствие на качествен труд и внимание към детайлите.
Подмяна на историята
През 1967 г., по време на Национална конференция по архитектурните и градоустройствените проблеми на града, започва да се лансира идеята за преустройството на покрития мост, така че той да заприлича на Фичевия мост. Множество архитекти осъждат това предложение, като се аргументират, че построеното от архитект Олеков е една напълно нова интерпретация на темата покрит мост и всякакви устройствени промени с цел той да имитира творението на майстор Кольо Фичето биха накърнили естетическите качества и автентичността на постройката. Обръща се внимание и на това, че още тогава било масово възприето погрешното мнение, че мостът на Олеков е всъщност на Фичето, и че такава драстична визуална промяна би задълбочила общественото объркване. Въпреки протестите на експертите, властта решава да продължи със своето начинание и през 1980-82 година, с подкрепата на Людмила Живкова, мостът на Олеков претърпява “реставрация”, в резултат на която е обкован с дъски. Тази архитектурна несправедливост, рожба на социалистическата пропаганда, продължава и до днес.
Настоящият облик на моста
През 2015 г., във връзка с възникналата нужда от подобряване на топлоизолацията на моста, пред Община Ловеч се повдига въпросът, засягащ противоречивите промени във външния му вид от преди повече от три десетилетия. Със скандирания “Архитектите вън!”, предложенията на обществени личности, културни дейци и Съюза на архитектите в България (САБ) да се разкрие истината и премахне дървената обвивка на моста са отхвърлени. Оправданието е, че тъй като според туристическите брошури той е на Кольо Фичето, общината не бива да поема риска от публична дискредитация. Решението на проблема е тайната да бъде запазена. Няма отговор на въпроса защо, вместо да се крие истината, не се подчертаят други качества на това спонтанно творение на местните традиции, като например, че човек много рядко може да види такъв мост. Единствените други покрити мостове в Европа са „Мостът на въздишките“ във Венеция и „Понте Векио“ във Флоренция, като само вторият съчетава търговската и транспортна функции. Мостът на Олеков може да не е пример за възрожденска архитектура, но със сигурност е паметник на следосвобожденската култура и строителство, ярък пример за способностите на най-добрите български архитекти от този период.
Изводи за съвременното общество
Историята на покрития мост в град Ловеч не трябва да бъде разглеждана просто като индивидуален случай. Нейната основна важност се състои в това, че тя е емблема на една дългогодишна българска реалност, дълбоко вкоренена в нашето социалистическо минало, продължаваща и до днес. Вместо безусловно да служи на обществото, културната политика на управляващите в страната ни е фокусирана върху това да манипулира масите като налага героите на народа и определя личностите, които нямат място в националната памет. Такова изкуствено отсяване не се извършва според индивидуални заслуги и качества, а спрямо интересите на “силните на деня”. Приоритетни възможности за изява и развитие често имат поощряваните от властта лица, чиято зависимост към техните “благодетели” ги превръща в послушни изпълнители на политически стратегии. Този принцип не се свързва само с определени политически режими, той е актуален в голяма степен за целия период на Прехода. В същото време, свободно творящите българи, като създателите на покрития мост, биват игнорирани и тънат в забрава. Ето защо е толкова важно да разкриваме наследството, оставено ни от всеки заслужил възхита наш сънародник. В противен случай, градим своята национална гордост върху лъжлива основа. На българското общество са нужни близки до реалността съвременни примери за подражание, които да вдъхновяват младите поколения, а не само титаните на едно “митично” за българската култура време. Важно е намирането на личности, които да покажат, че модерното невинаги е синоним на изкуственото, еднообразното и промишленото, но и на уникалното и красивото, на различното. С какво повече можем да вдъхновим настоящите и бъдещи поколения от това да им покажем, че се уважават не само утвърдените в историята интелектуалци от миналото, но и заслужилите съвременници? Да потърсим и поощрим таланта в редиците на днешните български граждани, които ще градят държавата ни занапред, като признаем и оценим заслугите на настоящето.
Защото преходът завършва тогава, когато четем историята обективно, без да я променяме.
Автор: Васил Колев
Email: vasilkolev1@gmail.com
2018 Милениум Клуб България
Литература:
- Ловешкият Покрит мост на архитект Стефан Олеков (2016). Съставител: Васил Колев, Издателство “Чернат”, ISBN 9789548561112
