Снимка: imperiya.by

Част 2: либералните икономически реформи, затрудненията през 70-те и уроци за съвременна България

Икономическите реформи от 1965 г.

За да се реши структурните проблеми на външнотърговската политика, правителството на Югославия въвежда ключови икономически реформи през 1965 г., които на практика характеризират “ясно отцепване” от класическата марксистка теория (Margold, 1967: 66). Реформите стягат индустриалните сектори, като ги прави по-отговорни за печалбите и загубите си. Това укрепва титовските принципи на самоуправление, деполитизация и децентрализация на икономиката. Югославия налага по-либерални политики, като анулиране на субсидии, нова банкова система, която прави банките по-отговорни за отпускането на заеми и кредити и увеличаване на износа с фокус върху качество и цена без субсидии (Margold, 1967: 66-7). Между 1965 г. и началото на 70-те години, Югославия се превръща във федералистко общество, основано на принципа на “национално” равенство и пазарна икономика (Obadić, 2014). Реформите укрепват културната и икономическа отвореност на Югославия към Запада.

Първоначално реформите срещат сериозна вътрешната съпротива, особено от страна на южните републики. Затварянето и сливането на нерентабилни индустрии засяга южните републики повече от северните, което впоследствие довежда до най-ниска икономическа продукция в цяла Югославия. В южните републики местните власти получават най-различни привилегии преди реформите от 1965г. да влязат в сила и следователно, тези републики смятат, че пазарният социализъм не се вписва в рамките на югославската икономическа система поради големите различие в нивото на икономическо благоденствие между републиките (Pirjevec, 2012). От друга страна, по-развитите в икономически план Хърватия и Словения силно подкрепят реформите, тъй като собствените им икономики вече са установили по-тесни връзки със Западна Европа и дори искат разрешение от централната власт в Белград за собствени полуофициални представителни мисии в Западна Европа. Либералните реформи се провалят през 1968 г., тъй като не отговорят на сериозното дългосрочно икономическо предизвикателство пред Югославия: “невъзможността за интеграция на механизма на свободния пазар в социалистическите основи на обществото” (Batović, 2009; Singleton and Carter, 1982). Реформите причиняват все по-голема дивергенция в икономическата производителност между републиките на Югославия – дивергенция, която самият Тито се стреми да предотврати от началото на ръководство си.

Обновените отношения между Югославия и ЕИО и кризата в отношенията през 70-те

Пълната реализация на Общата селскостопанска политика от държавите-членки на ЕИО повлиява негативно на основния югославски износ към ЕИО – селскостопански продукти, поради небалансирания характер на търговско-икономическите отношения между ЕИО и Югославия. Говеждото месо е един от най-важните югославски износи (Obadić, 2014) – властите в Белград дори адаптират производството си на говеждо месо към изискванията на италианския пазар. Нараства конкуренцията от страна на френските фермери, които също произвеждат все повече говеждо месо, тъй като това е най-печелившият сектор в селското стопанство. Говеждото месо е спорна точка в преговорите за сключване на търговско споразумение между ЕИО и Югославия, като френският обструкционизъм води до застой в преговорите. Въпреки това, други държави-членки изразяват неудовлетворението си спрямо френската позиция и това, в крайна сметка, довежда до тригодишно търговско споразумение, подписано през 1970 г., две години след официалното установяване на отношения между ЕИО и Югославия. Също така, инвазията в Чехословакия от страните по Варшавския договор, възглавени от СССР, се оказва основен външен фактор, допринасящ за желанието на страните от ЕИО да постигнат споразумение с Югославия.

Подписването на този договор несъмнено е голямо постижение за Белград: той обхваща споразумения за говеждо месо и други важни югославски селскостопански продукти, както и тарифни отстъпки за югославския промишлен износ. Търговското споразумение е непреференциално, но всяка от страните по него предоставя на другата статут на най-облагодетелствана нация, според стандартите на ГАТТ (Artisien and Holt, 1980). “Въпреки че ЕИО преговаря за преференциални търговски споразумения със страните от Средиземноморието и ЕАСТ, Белград настоява за непреференциално споразумение, защото счита, че дискриминационният характер на преференциалните споразумения би дискредитирали политиката на необвързаност в страните от Третия свят.” Югославия е също включена в програмата на Общата система за преференции, която освобождава от мита върху вноса на промишлени продукти от развиващите се страни. Следователно, югославските отношения с ЕИО са необичайни: от една страна, Югославия печели от Общата система за преференции, извличайки най-голяма полза от тази схема (Yugoslavia and the European Community, 1979). От друга страна, отношенията с ЕИО са уредени чрез търговското споразумение от 1970г.

Въпреки тези постижения, проблемът с дефицита в платежния баланс на страната остава нерешен, водейки до спад в търговско-икономическите отношения между ЕИО и Югославия през 70-те години. Външни фактори, като петролната криза от 1973 г., причиняват допълнителни протекционистки мерки от страна на ЕИО за защита на промишлеността и работниците (Frangeš, 1976). В периода 1974-1977 г. се прилагат предпазни клаузи за секторите на говеждото и телешкото месо,  а същевременно Югославия става все по-зависима от емигрантски пари, които също са възпрепятствани от нарастващата безработица в Западна Европа. Фигура 4 показва увеличение на износа, което не съответства на увеличението на вноса, увеличавайки дефицита в платежния баланс. Фигура 5 показва подобна тенденция: постоянно нарастване на невидимия платежен баланс, характеризиран основно от зависимостта на Югославия от емигрантски постъпления, но недостатъчен за противодействие на по-резкия спад на видимия баланс.

Фигура 4

Фигура 5

По този начин консерваторите заменят либералите във властта в Белград. Консерваторите се стремят да легитимират властта си чрез разширяване на инвестициите, финансирани от допълнителни международни заеми – не най-рационалното икономическо решение. Въпреки това, ЕИО и Белград желаят подобряване на търговските отношения, особено европейците, тъй като Югославия отново отклонява икономическо си внимание към СИВ (Комекон). След засилване на дипломатическите отношения, съвместната декларация от Белград се подписва между Югославия и ЕИО през 1976 г. и споразумение за сътрудничество през 1980 г., последното от което се подписва след важни външни и вътрешни политически случаи – съветската инвазия в Афганистан и смъртта на Йосип Броз Тито.

Уроци за съвременна България?

Първоначално може да изглежда необичайно да се правят изводи от Титова Югославия за България като член на ЕС, но всъщност съществуват значителни поуки от външнотърговските отношения на Югославия между края на 40-те и 70-те години. Първо, изключването на Югославия от съветския блок през 1948 г. може да се разглежда като аналогия на падането на социалистическите режими в Източна Европа в края на 80-те и началото на 90-те години. Западна Европа се стреми да се възползва от възможността да установи икономически отношения с комунистическата Югославия, за да упражни своята пазарна мощ и евентуално да се опита да преодолее комунистическите икономически идеали. По много подобен начин, Западът прави същото с Източна Европа в началото на 90-те години. Дамро определя международната роля на ЕС като пазарна сила (Market Power Europe: Damro, 2012), твърдейки, че идентичността на ЕС не е конкретен набор от колективни норми, а по-скоро голям регулиран пазар с институционални характеристики. В края на краищата, самият ЕС произхожда от експеримент на пазарна интеграция, който постепенно се развива най-големия световен икономически блок. Това очевидно важи и по време на присъединяването на България през 2007 г., както показват четирите кръгови диаграми по-долу: около две трети от търговията на България е с ЕС.

Източник: Национален статистически институт

Въпреки смъртта на Сталин, Тито настоява за необвързана Югославия, което в крайна сметка довежда до сериозни предизвикателства пред югославската икономика, най-вече заради нарастващия дефицит в платежния баланс. Това настояване може да се разгледа като настояването на Обединеното кралство да напусне ЕС, но да си осигури пазарни привилегии по отношение към ЕС. Това е още един пример на пазарната мощ на Европа – многобройни анализатори са направили песимистични прогнози за британската икономика, ако резултатът от преговорите е „твърд Брекзит“.

Вътрешната интеграцията на ЕИО и установяването на ОСП довежда до рязко намаляване на югославския износ на селскостопански продукти, което се оказва голям удар върху югославската икономика. Въпреки това, членството на България донася смесени резултати в селскостопанския сектор: от 2007 г. насам се е увеличило производството на пшеница и ечемик (вижте фигурите по-долу, Министерство на земеделието и храните, 2012). В същото време се наблюдава значително намаляване на производството на други селскостопански продукти, като например производството на домати.

Външнополитическото внимание на Югославия към Третия свят, макар и неуспешно в дългосрочен план, показва, че износът в тези страни може да не е устойчив модел на икономически растеж. Ако сега София гледа към страните от Западните Балкани, тя може да се съсредоточи повече върху вноса от тези страни на продукти необходими на българската икономика, но по-важното е, че износът на относително по-евтино ноу-хау и технологии в съседните страни има потенциал за създаване на изключително необходимото регионално сътрудничество. По същия начин България и другите страни в балканския регион не трябва да разчитат трайно на емигрантски постъпления, което за съжаление се случва в момента: според данни на Българската народна банка за 2017 г. емигрантски пари в България са изпреварили преките чуждестранни инвестиции. Подобни тенденции са не само уязвими от външни финансови кризи, но сериозно допринасят и за нарастващото ниво на изтичане на мозъци (в двустранен смисъл).Този анализ потвърждава това, което много анализатори вече знаят за икономическите предизвикателства в Източна Европа, но също така е обективен анализ на политиката на необвързаността в двуполюсен свят.

Светът след Студената война може да се характеризира от победата на капитализма и демокрацията, но също така показа, че поддържането на необвързана търговска политика е изключително трудно за развиващите се или полуразвитите страни в присъствието на един (както в случая с България и ЕС), или два основни търговски блока (Югославия през периода на Студената война). Настояването на Тито за необвързана политика причинява икономическата дивергенция на отделните републики на Югославия – Словения и Хърватия доказаха на Западна Европа икономическа си производителност, посредством призиви за определени отстъпки за търговия с тези два региона, докато републиките, които изостанаха в икономически план, са критикували либералните икономически реформи от 1965 г. От гледна точка на международната търговия България днес не е в същата позиция като Югославия през Студената война, но и двата случая ни доказват, че те са страни в някаква икономическа периферия около основното външноикономическо ядро, Европейският съюз.

Aвтор: Йоан Станев
Email: stanevyoan@gmail.com
2018 Милениум Клуб България

Литература:

• Agriculture and Food Ministry (2012). Agrostatistical reference book 2000 – 2012 / Агростатистически справочник 2000 – 2012. [online] Sofia, Bulgaria: Ministry of Agriculture and Food of the Republic of Bulgaria. Available at: http://www.mzh.government.bg/bg/statistika-i-analizi/ [Accessed 14 May 2018].
• Batović, A. (2009). The Balkans in Turmoil – Yugoslav Political Crisis and its Position Between the Blocs 1966–1971. Lecture, London School of Economics, 20 January 2009. https://wikileaks.org/gifiles/attach/128/128054_Croatian%20Spring.pdf [Accessed 9 May 2018].
• Bilateral Clearing Agreement. (n.d.). In: Business Dictionary. [online] Available at: http://www.businessdictionary.com/definition/bilateral-clearing-agreement.html [Accessed 14 May 2018].
• Damro, C. (2012). Market power Europe. Journal of European Public Policy, 19(5), pp.682-699.
• Frangeš, B. (1976). Jugoslavija i regionalna saradnja razvijenih zemalja – odnosi sa Evropskom ekonomskom zajednicom (EEZ). Međunarodna politika, 27(637), pp.22-24.
• Holt, S. and Stapleton, K. (1971). Yugoslavia and the European Community 1958-70. JCMS: Journal of Common Market Studies, 10(1), pp.47-57.
• Margold, S. (1967). Yugoslavia’s New Economic Reforms. American Journal of Economics and Sociology, 26(1), pp.65-77.
• Obadić, I. (2014). A troubled relationship: Yugoslavia and the European Economic Community in détente. European Review of History: Revue européenne d’histoire, 21(2), pp.329-348.
• Pirjevec, J. (2012). Tito i drugovi. Ljubljana, Slovenia: Mozaik knjiga.
• Singleton, F. and Carter, B. (1982). The Economy of Yugoslavia. Basingstoke: Palgrave Macmillan.
• Yugoslavia and the European Community. (1979). Europe Information, [online] (20). Available at: http://aei.pitt.edu/8241/1/31735055282218_1.pdf [Accessed 14 May 2018].