Снимка: Financial Times
На пръв поглед е лесно заслугата за позитивната нагласа към жените в българската политика да бъде отдадена на наследството на социалистическата идеология и присъствието на жените в парламента по време на режима. В резултат на идеята, че жените от години имат достъп до същите професионални възможности като мъжете, в страната е широко разпространено възприятието, че случаите на полово неравенство са изключително редки. Въпреки това, по-обстоен анализ показва, че противно на популярното мнение нивото, на което интересите на жените (като група) са представени в политиката, е ниско. Интересното е, че тази негативна тенденция също може да бъде обяснена с ефекта от социалистическия режим. Целта на настоящата статия е да илюстрира и положителните, и отрицателните “заслуги” на политическото минало, които се използват като аргументи в дискусии по темата, и да насочи поглед към бъдещето. Необходим е критичен анализ на идеята, че равнопоставеност вече е постигната в България, тъй като тя отклонява вниманието от истинските проблеми, които жените срещат днес.
Наследството на социализма: висока количествена представителност
Социалистическите парламенти в Централна и Източна Европа са включвали по-висок брой жени, отколкото тези в Западна Европа по същото време. Преди смяната на режима средният дял на жените в тях е бил 26%, сравнен само с 12.5% в страните членки на Европейския съюз. С първите свободни избори този процент значително намалява – в България от 21% на 8.5%. Въпреки това, обнадеждаващи тенденции се забелязват в страната през новото хилядолетие. По данни на Inter-Parliamentary Union делът на жените в българския парламент остава относително стабилен (между 20% и 26.25%) от 2001 г. насам. Броят на жените оглавяващи министерства също се покачва.
Преобладаващите култура и идеология в една страна имат силен ефект върху представителността на жените в нея (Paxton and Kunuvich, 2003). Според проучвания на общественото мнение в България, 74% от анкетираните мислят, че повече жени трябва да участват в политиката, и цели 41% смятат, че светът би бил по-добро място, ако повечето политици са жени. Ето защо за много хора може да изглежда логично, че общественото мнение в България е формирано в резултат на установените още по времето на социализма стандарти за участие на жените в обществената сфера на живот. Този аргумент изглежда особено логичен в контекста на засиленото внимание към случаи на дискриминация по признак пол и сексуално насилие в Западния свят в момента.
Наследството на социализма: ниско качество на представителността
Важно е да се отбележи, обаче, че високият брой жени във властта не винаги води до по-добри политики относно въпросите на жените като група. Изследвания на представителността на жените в Централна и Източна Европа предлагат три основни аргумента защо количествената представителност често не успява да се превърне и в качествена представителност в бившите социалистически страни.
Първо, въпреки че социалистическите парламенти са включвали висок процент жени, те не са имали ефективна политическа власт, тъй като тя е била съсредоточена в лидерството на партията, доминирано от мъже (Clavero and Galligan, 2005, стр. 981-982). Второ, “еманципацията” на жените по времето на социализма не е била пълноценна. Жените, представени едновременно като работници и като майки, навлизат в публичната сфера, но и продължават да изпълняват битови задължения в личния живот. По този начин дискриминацията и патриархалните стереотипи са запазени, въпреки участието на жените в политиката (Funk, 1993, pp. 86-87). В допълнение, западните концепции на феминизма, които се популяризират през 90те години, не взимат предвид дълго съществувалите социалистически представи за потисничество. В резултат те биват първоначално възприети като “буржоазен феминизъм” (Ghodsee, 2004, pp. 728-732). Трето, социалистическият монопол върху всички форми на гражданско обединение дава негативен ефект върху изграждането на гражданско общество след смяната на режима (Bernhard and Karakoç, 2007, p. 542), включително върху женските движения.
Представяне на интересите на жените в България
Тези теории могат да бъдат разгледани на практика в България. Позитивната нагласа към количествената представителност на жените в политиката не е съпътствана от високи изисквания за нейните качествени измерения. Въпреки че страната има един от най-ниските индекси на равнопоставеност между половете в ЕС, според Евробарометър 53% считат случаите на дискриминация по признак пол за рядкост.
Разликата между общественото мнение и резултатите от експертните оценки сигнализира липса на познание относно естеството на равенството между половете. За това сочи и високият дял отговори “Не знам”, които българите дават на въпроси свързани с равнопоставеност. Например, на въпроса: “Към коя институция бихте се обърнали в случай на дискриминация по признак пол?” 40% от българите отговарят “не знам”, сравнено с едва 9% средно за страните членки на ЕС. Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените също установява, че българските жени често не са запознати със своите права съгласно документа.
Непълната еманципация на жените дава отражение и върху възприятията относно техните проблеми със заетостта. Неравенството между половете е особено забележимо, що се отнася до неплатения труд. Три четвърти от българите вярват, че ако майката работи на пълен работен ден, семейният живот ще бъде ощетен. 66% пък все още смятат, че мъжете са по-малко компетентни по отношение на домакинството. Следователно, най-популярните мерки за справяне на неравенството в заетостта в България са тези, които позволяват платеният труд да бъде съвместен с личните задължения на жената, вместо тези, които предлагат по-добър достъп до пазара на труда и условия за работа на жените. Най-споменаваната мярка от българите е плаващото работно време. Показателно е, че отговорът “равно заплащане” получава най-малко споменавания в България сред страните от ЕС.
В заключение, въпреки че социалистическото наследство на страната ни без съмнение има ефект върху начина, по който мислим за равнопоставеност между половете в днешно време, естеството на този ефект далеч не е очевиден. Докато положителната нагласа към жените политици може от части да е в резултат от него, важни въпроси относно интересите на жените към днешна дата са пренебрегвани поради неуспешната им еманципация в сферата на личния живот. Без съмнение, други фактори също имат заслуга за това. Например, новите демокрации първоначално са заети със задачи като реформи в икономиката и институциите. Въпросите на жените често привличат внимание на по-късен етап. Също както социалистическото минало не е единствената причина за присъствието на жените в българската политика, така то не е и единствената за липсата на други форми на равнопоставеност между половете. Анализът на представителността на жените ни припомня, че социализмът е един сред множество фактори, които влияят върху съвременното развитие на страната. При все че неговият ефект върху всички сфери на живот е изключително важен, той трябва да се изследва обективно, без предразсъдъци или носталгия по миналото.
Равнопоставеността на жените в България би следвало да бъде един от основните приоритети в национална стратегия за развитието на държавата в следващите 25 години. Разбира се, нужен е обществен дебат относно ефективните начини за постигане ѝ.
Aвтор: Лиана Минкова
Email: liana.minkova@millenniumclub.org
2018 Милениум Клуб България
Литература:
1. Bernhard, M. and E. Karakoç (2007) “Civil Society and the Legacies of Dictatorship,” World Politics, 59: 4, pp. 539-567
2. CEDAW (2012) “Concluding observations of the Committee on the Elimination of Discrimination against Women. Bulgaria”, CEDA W/C/BGR/CO/4-7, available at: http://www2.ohchr.org/english/bodies/cedaw/docs/co/CEDAW-C-BGR-CO-4-7.pdf [Accessed on 17/05/18]
3. Clavero, S. and Y. Galligan (2005) ‘A Job in Politics Is Not for Women’: Analyzing Barriers to Women’s Political Representation in CEE,’ Sociologický Časopis / Czech Sociological Review, 41: 6, pp. 979-1004
4. EIGE (2015) “Gender Equality Index 2015
5. Measuring gender equality in the European Union 2005-2012. Report”, European Institute for Gender Equality, available at: http://eige.europa.eu/sites/default/files/documents/mh0415169enn.pdf [Accessed on 17/05/18]
6. Eurobarometer (2010) “Gender Equality in the EU in 2009. Report”, Special Eurobarometer 326, available at: http://ec.europa.eu/commfrontoffice/publicopinion/archives/ebs/ebs_326_en.pdf [Accessed on 17/05/18]
7. Eurobarometer, (2015) “Gender Equality. Report”, Special Eurobarometer 428, available at: http://ec.europa.eu/commfrontoffice/publicopinion/archives/ebs/ebs_428_en.pdf [Accessed on 17/05/18]
8. Funk, N. (1993) ‘Feminism and Post-Communism,’ Hypatia, 8: 4, pp. 85-88
9. Ghodsee, K. (2004) ‘Feminism‐by‐Design: Emerging Capitalisms, Cultural Feminism, and Women’s Nongovernmental Organizations in Postsocialist Eastern Europe,’ Signs, 29: 3, pp. 727-753
10. Gallup International (2014) “Светът ще е по-добро място с повече жени в политиката – смятат една трета от респондентите в глобално проучване” WIN Worldwide Independent Network of Market Research/ Gallup International, available at: http://www.gallup-international.bg/bg/component/content/article/182-World-a-Better-Place-with-More-Women-Politicians-Says-a-Third-of-Respondents-to-Global-Poll [Accessed on 17/05/18]
11. Gallup International, (2015) “Българите одобряват стъпките за гарантиране равноправието на половете”, WIN Worldwide Independent Network of Market Research/ Gallup International, available at: http://www.gallup-international.bg/bg/Публикации/2015/252-Equality [Accessed on 17/05/18]
12. Paxton, P. and S. Kunovich (2003) “Women’s Political Representation: The Importance of Ideology,” Social Forces, 82: 1, pp. 87-113
